всичко е временно!

2011-06-26T08:47:00.001+03:00

You and me, we'll all go down in history With a sad statue of Liberty and the generation "that didn't agree".

2011-06-25T20:20:00.001+03:00

'Не ме смущава див вой от омрази, не стряска ме на завистта гневът, спокойно гледам в бъдещето ази: там моите песни все ще се четaт!'

2011-06-25T09:36:00.000+03:00

Най-голямата власт е да можеш сам да заповядваш на себе си.

...през съсък на влечуги и стрели

2011-06-19T19:00:00.004+03:00

Ето я земята, сякаш Бог, Всесилния владетел на Небето, я даде на народа ми в Оброк след дългите страдания, И ето – аз вземам шепа пръст на своята длан. Аз влизам в бой с великата империя, за правото да бъда твой земя. Като изгубен бащин край намерена по волята на Тангра и рода. Как дирих те през пясъчни пустини, през речни прагове и равна степ, как с палещата жажда за Родина, прегазих Дунав и целунах теб. Петима бяхме синове-орли, от царственото семе на Кубрат, преди смъртта си татко ни закле, да се държим задружни брат до брата, за да не скърши буря нашите криле. Аз прогласявам новата държава със знамето забодено в пръстта, на падналите в тая битка – слава! На живите – венецът на честта! Преведох през пустинята народа, през съсък на влечуги и стрели, Кубрате, татко мой, стани от гроба, да видиш как духът ми дава плод. Заклевам се, в тривързения ремък, във всяко късче българска трева, Земята си от Бога и от кремък, ще браня с острието на гнева. Заклевам се, да бъда твой, земя! Епизод - Аспарух

beer-em-all

2011-06-10T23:05:00.001+03:00

work-a-holic

2011-05-27T23:11:00.002+03:00

´Налага ти се да работиш в извън рaботно време – като проститутка. Обикновено работиш до късно – като проститутка. Като правило, нощем продуктивността ти се повишава – като на проститутка. Плащат ти, за да задоволиш клиента - като на проститутка. Клиента плаща много, но почти всичко го прибира шефа - като при проститутка.... Вижте повече Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш - като проститутка. Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си - като проститутка. Плащат ти за удовлетворяването на фантазиите на клиентите - като на проститутка. Трудно е да се обзаведеш със семейство и да го издържаш - като проститутка. Когато те питат с какво се занимаваш – не можеш да обясниш - като проститутка. Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуникираш само със себеподобни - като проститутка. Клиента ти плаща пребиваването в хотела и проработените часове - като проститутка. Шефа ти има разкошен автомобил – като на проститутка. Когато удовлетвориш клиента те ценят - като проститутка. Но в края на краищата се чувстваш така, сякаш си се измъкнал от Ада - като проститутка. Проверяват те за професионална пригодност със странни методи - като проститутка. Клиента винаги се стреми да заплати по-малко, но в същото време чака от тебе чудеса - като при проститутка. Всяка сутрин се събуждаш и си казваш „Няма да се занимавам с това цял живот” - като проститутка. Не знаейки нищо за своите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет - като от проститутка. Ако нещо не е както трябва, виновният си ти - като проститутка. Налага ти се да правиш безплатни услуги на началника, приятели, познати - като проститутка.´

Предполагам, говоря на себе си

2011-05-16T23:23:00.004+03:00

Не разбрахте ли че подлостта, подлизурството, боклущината, безчестието, завистта, омразата към околното, нечистоплътието, мерзуването, страха към себе си, покварата, ненавистта, мърсуването, измекярството, подмолничането, плюването, предателството, обидата, ехидността, лицемерието, черногледството и мразосветството, кълненето и клетвите, говоренето зад гърба на ближния и мишкуването, дребнавостта и бягането от отговорност, неискреното Ви заспиване вечер под гузната Ви възглавница......водят до едно и също място, горе-долу по едно и също време...вземете се поогледайте наоколо, спокойно - никой няма да Ви забележи...

no evil

2011-05-05T22:08:00.003+03:00

I am no evil no truth..no wonder creature with a nail in my head. no truth avalaible in stock, no rest for the wicked. Big NO big fake with a bit of big bad brown bored back up behind the stage. born to be alone to die with a mask of glue. same all shit, same all happenings showin my chase-face-soul-fitting expresion of me, same all nights. no sleeping with a good dreaming... no awakening with a faith in the heart. let's say, no longer me. see.., I'm dowwn man I'm done...I'm god damn disappointed of that - cross my heart through the body so having an electricity betweeen the nervs... it's genious It's an impulse, kind of moment is talking to me what an euphory brother, see that straight. Next moment I feel death around me, wants to take some sinner soul sucker... I will challenge with me, somehow somebody must win, so it will be a gold medal. my cock is busy thinking for himself.

таргет

2011-03-22T19:59:00.002+02:00

Друго си е да надхвърлиш очакваното!

Herniaria glabra

2011-03-19T20:08:00.002+02:00

...или "изсипливче", често попадам на това растение - изведнАж се появява!

username:

2011-03-17T23:53:00.005+02:00

Здравей ---------, Радвам се че бях в играта известно време, благодаря ти че ме покани в своя клан - но от няколко дни ми доскуча, стана ми някак си безинтересна. Утре ще си ъпгрейтна ресурсните полета до ниво 5 и мисля повече да не използвам акаунта си. Моля те посъветвай ме какво трябва да напрявя, че друг човек да може да го използва? Благодаря,

сол vs. пипер

2011-03-14T20:59:00.003+02:00

Заливът на Аляска, показващ ни изключително добре до какво може да доведе търпението на ледниците... Гребен ли било, вълна ли ми..?

далеч, далеч преди Черешовото топче..

2011-03-03T23:29:00.002+02:00

Да живее България!

Гяволо

2011-02-10T19:39:00.000+02:00

Гяволо ни оре, ни копа..

i Ne ken

2011-02-09T21:53:00.004+02:00

300 kilos cocaina with bottle of Heineken - that's all I need. Te amo

Смисъл има - само в детската градина!

2011-02-07T23:11:00.005+02:00

Гол на празна врата - мечтата на всяко момче, преодоляло всички играчи и съперници по пътя си към заветната цел.. Оказва се, че празна врата няма, а мечтите са попаденията на всички деца.

аЙ еМ

2011-02-07T22:57:00.003+02:00

Нещо умно викам да напиша... всичко ннаоколо е просто прекрасно! Даже мисля да си прекръстя блога на "всичко е прекрасно!"

Тъмно Сив

2011-01-10T21:48:00.014+02:00

Не мога да си го обясня... Абсолютно коректен щофьор съм на пътя - вярно е, честен съм - пък гордо притежавам безкрайни актове за административни нарушения на Закона за движението по пътищата, такива като липсата на стикерчета и лепенчици ме лишават от удоволствието да обичам автомобилът си и недоумлението от безкрайно ненужните изразходени средства, които давам на Родината си - за да се чувствам комфортно на пътя, за да се чувства комфортно Тя. Виновен съм!..как да не съм - виж, граждански отговорен съм, но това няма значение ако по неволя причиня инцидент..уж всички сме хора и равни, само тези без лепенчици на стъклото не са. Отговорен към Родината - ударник на петилетката! (едногодката), ударник за моите "пазители", всяка година. Зелената лепенка, зелената, казват всички...имам аз една зелена - точно в жабката - зелена е и лепи! Няколко пъти я лепя, особено сутрин най-обичам, точно като се събудя... Сега, лошо е ако и твоята мила втора любов не отиде на самоход до лекарският пункт за профилактичен преглед, а пропусне ли го - е болна! Край, проказа - само да се рздвижи из себеподобни - това е фатално, това е фатално..! но любовта е вечна, Родино, болна или не. Същото ти се случва когато не си залепил ваденката за "свободно" движение между градове и села...хм, без коментар - само лепенка, нищо особено - никой не трябва да се трогва..но само докато не те спре Родината на пътя: "Нямаш лепенка, няма асфалт, няма движение, нямаш право да имаш право". Коя си ти ма, Родино! Няма това, нямаш онова - това не е мандра със сиренье! Всички хора отделят от без това оскъдните си семейни средства и закупуват измислените лепьошки, които отиват в забвение, които правят още дупки под направените ни наскоро автомобилни носачи.. Даваме пари на Родината, за да се движим свободно ?! - не е ли това малко ограбващо, малко долно..? Но на Родината не й пука, нали е Родината-Татковина - дреме й на путката за нас, сърби я на петата.. Това е приятели, какво си мислите Вие - имайте кола - карайте си я - това да не е пиуе със зеуе, цески or уесека, уиуипут с интелект - няма'а се пуашиш копеуе! Виж, движиш ли се в своята Родина - плащаш..мръднеш ли - плащаш, дишаш или не дишаш - плащаш..обичаш или мразиш - плащаш...на своята Родина. Аз ще спра да плащам, после ще съм грешен, а после ще обичам друга.

4 сутринта

2011-01-09T04:03:00.002+02:00

Малко неща ме кефят вече

Тротоарно право

2010-12-26T20:34:00.002+02:00

"Истината е, че малко хора осъзнават колко много им се отразява на настроението и качеството на живот това, върху което стъпват. Забитият в земята поглед, постоянното озъртане за чист маршрут на придвижване тотално променя концепцията за тротоара – той вече не е място за срещи, а само за разминаване и избягване. Изобщо особеностите на българския тротоар вече са се превърнали в част от националния характер. Или обратното. От апатията или изтощението на обществото не му остават много сили да се занимава с някакви си плочки: "като ти висят гащи от всеки простор, какъв тротоар, каква градска среда?". Source: capital.bg

Нищо нанякъде

2010-09-13T23:06:00.003+03:00

Хм, нищо не става - няма и да го повтарям, няма и да трябва..влизам си спокойно, никой не питам..никой не трябва да знае, никой не искам да казва. Ха, толкова спокоен, толкова чувствен, толкова аз-си. Никой не може и не трябва да може да каже името ми на глас без да заслужава. Няма ме - само аз знам къде съм, стоя инкогнито без чужда намеса - хей, лапайте ми кура - скрил съм се. Не искам никой да чете, да слуша, да мисли - само мен, няма ме. Маслини с плътен, кисел вкус - есенция на младостта, вкус на взор..плътен примес, мислеща целувка. Скрил съм се, но виждам - виждам вас, гниди..хм, обидете се..Нагли изчадия бесни - "Нямам сили, нямам обич - нямам радост, нямам глас, писна ми от всички проби, писна ми от всички вас". От утре ще се водим за ръчичика, ще мирише на пролет.

един Дъждовен ден

2010-09-13T22:55:00.004+03:00

Имам нужда от сън..

2010-08-25T21:54:00.006+03:00

Имам нужда от салфетка - сополите ми течат, настинал съм нещо от тази климатична конвулсия около мен... Имам нужда от бодро утро, бодър мозък, тяло без травми, коктейл без концентрирана злост. Имам нужда от мен. Червените панталони, облаците на небето, косъмът в носа ми, пъпката от наглия до безкрайност комар..Сърби ме, никой не забелязва пристъпите на нервност с които така усърдно чеша сърбящите рани по тялото ми. Мои терзания, мои нужди. Ха, очите се движат - без цел и размери, без тягост и взор. Имам нужда от вятър, имам нужда от лъх. Не искам време, наслада и мъст. "Прибой" казва ми мозъкът крив, "Отбий" отговарям му яростно аз. Нямам нужда от тягостни мисли, нямам нужда от страх... Всичко което не е - яде черната пръст. Имам нужда от салфетка - сополите бавно и странно текат - няма време да мисля, само мирис и тягост на плът. Часовникът бавно на стената тиктака, главата навлиза в тъма от цветни нюанси, а прилепи тежко хриптят. Броят ми до три, отварям очите широко - бели стени и силно светещи лампи отгоре кръжат.

временна разлика!

2010-08-11T15:58:00.012+03:00

Вкусната царевица е навсякъде, а хрупкавите домати и инкубаторните пилета обвземат естествените ни стомаси...гъмжи от кравешки погледи около мен, тъжни, бавни и очакващи транзит чак до дебелото ми черво. Обезумели зайци бягат по полята, прасета обикалят по хорските дворове, китове изскачат на бреговете, ябълките раждат повече а пък котките си дремят спокойно по первазите... Време е за хапване. Всичко което ям идва от земята, а вкусът вече ми е без значение. Навън е горещо - наскоро валя дъжд и всички се радваме на новите реки, все по-малко. Природата мисли за нас, а схемата й е разгадана отдавна.. Един наскоро осъзнал се Стрък трева ми сподели битието си: "Знаеш ли.. - разказва той - казват че вятърът ме бил довял тук, и си спомням моята бурна младост когато веехме кичари а въздухът беше сладък...и само това, еее-х много време мина и не си спомням нищо от живота...приятели разправят че било ме отнесло торнадо меен, изскубало ме значи! После никой не бил ме виждал доста време - една муха ми прошепна че съм станал жертва на насилие.. не знам меен, чувствам се толкова слаб - виж го това Слънце!- пече ли пече..разправят че примирал съм от жега, после едва не съм се удавил от прииждаща река, къс лед паднал върху ми - така ме затиснал че се наложило банда мравки да го преместят... меен, а пък вчера заваля дъждец и тъкмо се освежихме с братята, но виж ме днес - целият в някакви розови петна меен! - та аз съм зелен! - даже мравките вече ме игнорират - никой не си говори с мен както преди..всичко се е променило, няма достатъчно храна и вода за всички ни - всеки ден се молим да мине някое животно и да се смили върху главите ни. Облаците са много тъмни меен, чак ме плашат вече - понякога дяволски светлини бълват от тях..страх ни е че някоя ще попадне върху мен и братята ми. На следващият ден отново пек и пек, вятърът се бил обидил нещо и не искал да идва насам..Мъка меен, мъка....При теб как е - пита ме Стръка с тъжен поглед - похвали се нещо! "Затвори очи" - подканвам го аз, усмихвам му се виновно, отскубвайки го от почвата. По-късно през месеца водата беше заляла дърветата до короните им. Едно дърво ме изгледа въпросително..

Изгубен в себе си

2010-07-28T21:55:00.018+03:00

Сенки на мисли, погледи в здрача, допир на време, мирис на плът. Усет за нищо, думи на вятъра, разколебан израз на злото... Но тупти и не знам. Казвам ти - няма да мисля повече за теб, това беше. Онова което стана - няма го, това за което питаше - никой не го чу.. Пълни глупости са "търси и ще намериш", пълна пародия на "мога, но не искам". Любовта била естество, хората били човеци. Хайде разкарай се, не ми говори повече, защото няма да те слушам

Разваленото "здравей"

2010-07-26T22:25:00.004+03:00

Не всеки, който те поздравява има намерение да те поздрави. Просто "здравей" без основание, без цел, замисъл.. Здравей - казвам аз - не си добре дошъл. Трилогия на разума, конфликт с личността. Защо, защо да ми се говори и да казвам "здравей" на когото ми хрумне - изкуствена усмивка, присмихнати устни, фалшиви трапчинки и издаващият поглед, който изразява всичко друго, но не и безпредметният поздрав. Аз не се усмихвам на всеки. Даже предпочитам студенината в приветливостта ми, нежното отблъскващо "здрасти, но защо" в изражението ми. Чакащ истинското изкупление, искам да разкажа приказка за едно пиано. Имал го в дома си един заможен човек, един лорд.. толкова почтен и заможен, толкова харизматичен и умел, че конят му пръхтял като го видел, а на вестникарят му било неудобно да пипне резето на портата в двора.. Този лорд на никой никога не казвал "здравей", вървял с цялата си гордост и всевишие и обичал единствено лулата си. Толкова се гордял с пианото си, толкова го хвалил, че то се прочуло из цялото кралство. Но не можел да свири на него - било му подарък. Толкова имал мерак да се научи, толкова много знатни пианисти се изредили да го обучават и толкова певци и певици му давали тон, че накрая никой не искал да ходи при него поради некъдърността му и музикалната инвалидност, която била неизбежно вкоренена в същността му.. Един ден той подминал просяк, който му се усмихнал и поискал монета. Подминал го небрежно. - За какво Ви е това пиано, като не можете да му се насладите, провикнал се просякът - не помагате на бедните, носят се слухове че не сте помазан дори с дарба, никого не поздравявате, не познавате хората и нямате красота в очите..услужете ми с монета, аз ще избавя сър Лорда от умопомрачението му. Големецът сиво му се усмихнал и продължил; върнал се в покоите си, изпил бутилка ром, запалил пианото и се проснал мъртво пиян на земята.. На сутринта цялото кралство се било събрало пред останките от имението му, а просякът далеч от това събитие, продължавал да свири на хармониката си и да моли за монети... Богатството е вътрешната подбуда да кажеш "здравей" на себе си.

подслон

2010-07-25T21:43:00.005+03:00

Бог високо, цар далеко...

< Няма ме >

2010-07-25T19:46:00.006+03:00

Колко му трябва на човек, за да го няма? Питат ме: къде си? - аз отговарям: няма ме! Питат ме: какво правиш? - аз отговарям: нищо. Питат ме: как си? - добре, отговарям аз.. Нищо не може да се сравни с великото чувство околните да те възприемат като едно статично "няма го" в техните глави. За тях съм далеч, винаги няма какво съществено да ме попитат, отговорът на което няма да промени абсолютно нищо в редът им на мисли. "Няма ме" е синоним на "ето ме" в моята си глава. Различни по състав, еднакви по значение; отговаряш едно мислиш друго, няма особено значение какво всъщност някой те пита и дали въобще отговорът трябва да го има. Като се има в предвид количеството ненужно проведена и изискуема комуникация между хората всяка секунда по Света + същото количество предоставена такава от рецепиентите + вече пропита и асимилирана от мозъка на питащите информация, така че не е било нужно за което да си раздвижват мускулите на ченетата дори, мога гордо да заявя че хората си дрънкат ненужни глупости по цял ден... и трилионите пропилени думи, отлетяли просто ей така във въздуха и никой не обърнал им внимание. Затова се сбръчкайте на изкуствените си столове, "комуникативни" изчадия такива!

Политическа тема

2009-08-12T15:10:00.003+03:00

Подбуди ме едно много силно усещане за да напиша тази публикация. Може да се усети като банално. Може и просто да е дразнение, породено от праволинейното, затворено, обгърнато в скука и смут съзнание на наши съграждани, оценяващи себе си като персони с креативна мисъл, трезво-оценяващи своето и на околните присъствие; грухтящи и слюнко-бълващи усти с грапави от дюля езици. Обектът на моя субект е една красива идея - толкова красиво описана от НЕГО, че още се чудя с какво да я сравня...Накратко, думите са ценни. Ще си имаме национална, красива, достойна, модерна, горда зала, която сигурно ще ни кара да се чустваме обединени и щастливи, която ще надживее внуците ни и ще побира толкоз много българи на едно място. Спортът обединява нас българите, сигурно единствено и само той. Но в една ябълка понякога откриваме малки каналчета прокопани от червеи, които ако не наръфаш ябълката вечно ще си пълзят там вътре. Тези червеи си живуркат вътре, паразитират за сметка на ябълката, дебелеят и гнездят лаври. Тези червеи живеят и между нас, готови да изгубят цялото си време омърсявайки с гадната си слуз красотата, която виждат. Това не са зли езици - това са вечно сумтящи и несъгласни с всичко хора..хора, единствената им цел на които е да мърсят подсъзнателно. За пръв и последен път си отнемам от времето да им го кажа и опиша. Дано се припознаят. Винаги ще ги игнорирам.

HTML код

2009-07-27T17:04:00.009+03:00

- Дай ръката ти казвам! - Я го духай... - Комунист, дай ръката, че ще съжаляваш... - Аз не говоря с тебе.. - Кажи кой ти е виновен? - Неверниците. - Кои по-точно? - След 60-та.... - Ти на колко си години? - Аз стоя зад мъдрите и трудолюбивите... - Защо гъза ти е червен? - Намекваш ли нещо? - Ще те арестувам! - Ще кажа на батко.. - Мишок, само цвърчиш, писна ми да те слушам! - Не бъди лош, ще има и за тебе.. - Аз не живея в Русия. - Баба ми прави много вкусни мекици! - България прави много вкусни мекици... - Не ми се тръгва... - Не, не си отивай, ще ни бъде тъжно! - Зная и ще питате за мен, ама няма да ме има. - Кои? - Мъдрите и трудолюбивите.. - Съгласен съм - ти си тръгваш, те ще питат, аз ще им отговарям.

Проклятието

2009-07-02T07:59:00.006+03:00

"Пътища: -Магистралите са само 2%, или 418 км, от националната пътна мрежа с обща дължина 19425 км. -Две поредни правителства не са изпълнили обещанието за завършване на магистрала Тракия, която трябваше да свърже София с пристанище Бургас. Само 173 км от планираните 368 км са построени и се използват. -От магистрала "Хемус" между София и Варна са построени 125 км при 433 км обща дължина. -Магистрала "Струма", която трябваше да бъде завършена за олимпийските игри в Атина през 2004 г, има нов краен срок за 2020 г. Построени са 24 км от 156 км. -Построени са само 5 км от магистрала Марица, свързваща българско-турската граница с магистрала Тракия при обща дължина 114 км. -Първокласните и второкласни пътища са само 699г км от общата пътна мрежа. -37% от третокласните пътища са в лошо състояние. -Страната ни има нужда от 6,5 милиарда лева, за да подобри архаичната си железопътна мрежа до 2013 г. Над половината от пътническите влакове са на възраст над 20 години..." People, what the fuck is going on....?

Да ти вземат тока!

2009-06-18T14:23:00.003+03:00

Досега приемах за даденост това, че вкъщи светят лампите, работи печката, гледам телевизия..докато не се случи това. Прекрачих прага. Настана тишина. Посрещнах с леко раздразнение новината, че тази вечер ще пропусна чаканият толкова дълго време покер-турнир, както и любимото ястие което вече миришеше вкусно в главата ми по пътя за вкъщи. Горчиво погълнатата глътка бира ми подсказа, че съм сред природата в домашна обстановка. Тихо и уютно. Замислено и напрегнато. Следващият миг се озовавам в обятията на моят ангел-спасител, държейки ценното листче хартия което ще ме върне "у дома", псувайки на ум себе си или някой друг. Все пак аз бях виновен, другият ми помогна да открия грешката си и ми даде да разбера, че НЕГО трябва да уважавам повече от всичко. Той ми дава светлина, топлина, храна. Кланях му се, дни наред....Молих го....вече се бях отплатил материално за грешката си, но душата ми Му принадлежеше. Минаха нощ, две и идваше трета. Не получих милост. Гниех в своя смут и недоумение. Бях изгубил надежда, но накрая се появи пратеник, носещ ключа на живота ми. Отключи, влязох. Лъч светлина и мирис на разтопен парафин ме блъснаха в лицето. Изпитах делириум и изпратих милиони овации на НЕГО, стискайки ръката на пратеника. Повече няма да правя така. Спрете ни тока, не искаме вода!

Китарен Герой

2009-06-11T07:51:00.003+03:00

Запомнете! - сръчната комбинация, която използвате, между натискането на левия/ десния бутон на мишката + чевръстото лавиране между копчетата с букви W, A, S, D и желанието Ви да не пропуснете бутонче, било то жълто, зелено, червено или синьо, НЕ ВИ ПРАВИ КИТАРИСТ! http://www.ultimate-guitar.com/

клиенто-поток

2009-06-10T13:34:00.002+03:00

Всеки ден се тъпчем с бира, кайма, малко плодове, аспирини, витамини, вредни лъчи, прах, катрани, фреони, хлорна вода, машинно месо, ароматни кетони, алкохоли и гнет. Живото-поддържащ гнет. Тези, които не ги боли корема - са им жълти зъбите. Дядо Коледа пак ще ни отрови. Когато мравките събират шлюпки от слънчоглед на ъгъла на бордюра и паралелно с това лястовиците лепят кал на горния ъгъл на прозореца Ви, всъщност отмъщават на гадните измишльотини и болния мозък на баба Яга, дядо Коледа, чичо Скрудж, леля Мери, мистър Пропър, Хензел и Гретел. Те са гнет за всички нас - и са много, много млади. Ще продължат да тестват всичко за което се сетят върху нас, ще повръщат ден след ден, ще смучат със сламка и последната ни натурална капка пот. Те са Нас. Ние сме Вие. Не се научиха, че кълбото всъщност е сфера.

Два дена по-късно...

2009-02-18T03:40:00.003+02:00

Спомняш ли си последните два дена? Спомняш ли си за последен път когато вдигна телефона си и каза, че това няма да се повтори отново. А какво ще кажеш за половината си живот, който си прекарал в сън.. какво да кажем за тези дни, в които си се обличал и събличал, будувал и сънувал..какво си спомняш за своята трапеза, за хората, били на нея до теб...Всичко е въпрос на два дена. Точно два, приятел, точно два. За наше голямо нещастие - помним. Има едени гори в Южна Америка, които се казват "селвас". Те се простират на юг от река Амазонка и са като първообраз, който ти изкача в главата, когато чуеш думата "джунгла". Далеч от мириса на човешката кожа, там живеят твоите спомени от преди два дена - разни мравки лазят по мозъчната ти кора; зелени светулки светят в очите ти; група корени пълзят в кръвта ти; ръцете вече тежът; гърбът се превива и стар козел те мушка точно в стомаха... реката е спряла и навсякъде - мъгла. Два дена ти остават да намериш пътя, който си спомняш. Два дена и повече няма да пушиш трева.

Януари, Лондон, 2009

2009-01-28T13:01:00.003+02:00

Есента и зимата в северна Европа вървят ръка за ръка.. Странното е, че хората, подвластни на тази двусезонна година въобще не усещат смяната на сезоните, бързото препускане на часовника, както и езикът на очите. Както всичко на нашата планета и на този остров всичко е временно! Изкуствено засадената трева, катеричките и грижливо оформените сравнително малки зелени пространства някак си странно се сливат с безкрайния бетон, тухлените къщи и миризмата на гниещи листа.. Мравуняк! Всичките тунели, перфектно построената пирамидална структура, работеща почти идеално, засенчила всеки полъх на вятъра и радостта от слънчевата светлина. Никога, никой не би си помислил, че сезоните може да са така безчуствени и безмирисни.. Какъв е смисълът тогава от тях? Майката Природа вече е помислила по този въпрос, отнемайки от човека връзката между тях, малко по малко и все повече. Има места на Земята, които не могат да се наречат "кътчета". Планетата ни е болна от едра шарка, която се разраства неумолимо. Никога, никой не би си помислил, че хората може да са вирус. Дълбоко, там където никой отдавна не е влизал, там където кислородът нахлувал невидим и плътен, се е бил скрил Човекът - същият този, който обичал дъжда както слънцето, растенията както животните, музиката както плачът на малкото дете. Това било минало, той вече нито можел да чувства, нито да помирише. Сезоните изведнъж свършили!

ПРИКАЗКА

2009-01-05T00:57:00.002+02:00

Имало едно време една голяма къща на брега на едно езеро. В езерото плували безброй птици, всичките различни. Тук-таме се мяркала по някоя лодка, но дори и тя не създавала впечатление, че се движи.. Било есен. Дърветата и те бавно развявали короните си и всецветните листа се вихрили, носени безразборно от вятъра. Наблизо се виждали заснежените върхове на близките планини и опушените от облаци техни зъбери, а под тях широка поляна обградена с чист като обаяние въздух. Къщата била празна, само една мечка душела наоколо.

ОБИЧАМ КОМШИЯТА!

2008-04-02T20:27:00.003+03:00

Какво забелязвам напоследък.. Пътувам си из китната ни държава - едни поля, едни планини, едни дървета и гори...а на всякъде от където е минал български крак - смрад! Толкова ли е жалък този народ, толкова ли няма една молекула чистота в кръвта си, толкова ли заслужаваме ние и децата ни..? Това ли са оставили родителите ни...това ли е завещанието, на там ли да се борим? "Еби му мамата - ей сега ще си изхвърля грозния жълт фас през прозореца на колата ми...я да видя - хммм, отзад никой не идва; отпред няма да забележат, пък и да забележат - ..не няма, те си гледат пътя, едва ли ще се взират в моя фас! Ама все пак съм чувал, че не е редно.., знае ли човек - може пък само така да си говоря тия глупаци по телевизията - те само се чудят какво да приказват..Един ФАС!? Че какво толкова ще стане на тая смотана природа - природата, та природата - я виж - т'ва природа ли е, на'секаде мърсотия; пък и тоя път - то нема път - само дупки - да не да се забележи моя кирлив фас? Всички само си говорят, а не 'фанат та да турат некой друг кош отстрани на асфалта - ми така де - нали искат да си изфърляме боклуците, каде, като нема кофи, мама им дееба!" Това минава за 5-6 секунди в главата на всеки наш съгражданин непосредствено преди да си хвърли угарката през прозореца на автомобила си, непосредствено преди да го видя аз, карайки зад него... може и да не е вярно, просто хрумване!

Знаете ли че...

2008-03-30T16:48:00.003+03:00

Знаете ли, че мушкатото е необикновено растение! Какво му е толко'а необикновеното, ще попитате Вие... еми....изглежда ли ви обикновено? - тези странни листа, така сгушили се едно в друго, тези цветове - така пръкнали през тази мартенска пролет, тези стъбла - така извисили се, както кръшна девойка извива своя гръбначен стълб в хармония с природата около нейната същност... Пълен филм...какво цвете само, а?

До всички!

2008-01-06T03:43:00.000+02:00

Моя блог няма да е традиционен... Интересното събитие в интернет-пространството ще се поддържа само от мен и от Вас - хора на идеите, не харесващи масовите и на никому нужни глупости въобще! В блога ще има всичко. "Всичко" не може да се опише и обхване с думи, така, че всичко. Много блогове си имат тематика, моят - не. Ще качвам каквото ми хрумне, когато ми хрумне и както също. Наблягам обаче на едно нещо - ХОРА, пазете природата - всичко идва и отива от и към нея! Музиката, която слушаме; земята и пътят, по които вървим; храната, която ядем; скоростта, с която мислим.... Природата, хора, природата.. Имайте винаги отношение към природата, винаги!